Когато повечето хора мислят за измами със самоличност с изкуствен интелект, те си представят дийпфейкове. Престъпник въвежда няколко снимки на жертвата си в ИИ инструмент, генерира убедително фалшиво видео и заблуждава системата да повярва, че вижда реалния човек.
Тази история е въздействаща – и не е напълно невярна. Но тя пропуска по-важната заплаха, за която експертите по киберсигурност говорят през последните години и на която индустрията реагира твърде бавно.
В тази статия ще разгледаме защо камерата на устройството е основната уязвима точка при измамите със самоличност и какво трябва да направят организациите, за да защитят своите процеси по удостоверяване на самоличност.
Защо камерата е истинската слаба точка
Дистанционното удостоверяване на самоличност се превърна в стандартна част от начина, по който банки, финтех компании, застрахователи, телекоми и други организации привличат клиенти онлайн. Процесът обикновено включва две стъпки: потребителят сканира своя документ за самоличност, а след това системата извършва лицево разпознаване, за да потвърди, че човекът с телефона съвпада със снимката в документа.
За да направят тази проверка по-трудна за заобикаляне, повечето решения добавят проверка за жизненост (liveness detection) – технология, която кара потребителя да мига, да отвори уста или да завърти глава, като същевременно анализира видео потока за признаци на отпечатана снимка, 3D маска или видео, възпроизвеждано на екран. На теория това звучи надеждно.
Проблемът е, че цялата тази сигурност предполага, че камерата е некомпрометиран източник. При дистанционна проверка телефонът е изцяло под контрола на потребителя.
Един мотивиран нападател не е необходимо да показва дийпфейк пред камерата и да се надява, че системата няма да открие артефактите.
Вместо това той може да прихване видео предаването на софтуерно ниво и да го замени със свое видео още преди защитните механизми да го видят. Системата получава напълно нормален видео сигнал. Проверката за жизненост е успешна. Не се откриват подозрителни артефакти. Лицевото разпознаване сравнява изображението с откраднатата снимка на жертвата и потвърждава съвпадение.
Експерти са демонстрирали, че това е възможно с инструменти, които са свободно достъпни и в някои случаи изискват само базови технически познания. Една измамна схема, използваща разновидност на този метод, е струвала на държавна система приблизително 76 милиона долара за две години.
Това е атаката, която индустрията подценява. Не самият дийпфейк, а начинът, по който той се подава към системата.
Как да защитим процеса по удостоверяване на самоличност
За да разберем какво означава това за организациите, които разчитат на дистанционно удостоверяване днес, и какво реално трябва да предприемат, разговаряхме с Ловре Персен, директор „Документи и измами“ в Evrotrust.
Ловре има над 30 години опит в проверката на документи и предотвратяването на измами. Той консултира клиенти по теми, свързани със сигурността на удостоверяването на самоличност, и наблюдава отблизо как се развиват измамните практики. Помолихме го да внесе яснота по темата за инжекционните атаки и значението им за индустрията.
Работите ежедневно с банки и финтех компании. Каква е обичайната реакция, когато споменете инжекционни атаки?
Много от нашите клиенти четат за дийпфейкове и съдържание, генерирано от AI, но не са напълно наясно как тези атаки реално достигат до техните системи – какво се случва между камерата и тяхното приложение.
Повечето организации инвестират сериозно в откриване на дийпфейкове и проверки за жизненост. Защо това не е достатъчно?
Новият стандарт ETSI TS 119 461 е важна стъпка напред, тъй като определя контролите, които организациите трябва да прилагат за откриване на този тип измами. Освен това съществува цяла категория инструменти за откриване на измами, базирани на различни сигнали. В зависимост от рисковия профил и повърхността за атака, тези инструменти могат да идентифицират измамна дейност още преди тя да достигне до камерата. Няма универсално решение. Днешната сложна среда на измами изисква множество слоеве на защита, които работят заедно.
Колко технически умения са необходими на нападателя, за да извърши подобна атака?
Много по-малко, отколкото хората предполагат. Повечето измамници и организирани групи разчитат на готови инструменти, вместо сами да разработват атаки. За щастие много от тези атаки все още са сравнително прости и могат да бъдат открити чрез комбинацията от мерки, които обсъдихме. Краткият отговор е: почти никакви.
Къде трябва да съсредоточат усилията си организациите, ако камерата е слабата точка?
Днес предотвратяването на измами със самоличност е като лук – изисква множество слоеве и всеки от тях има своята роля. Важно е също да се гледа отвъд маркетинговите твърдения при избора на доставчик. Има разлика между доставчик, който просто показва сертификат на сайта си, и такъв, който може ясно да демонстрира обхвата на този сертификат за уеб, Android и iOS платформи. Някои доставчици предлагат защита срещу инжекционни атаки за биометрични процеси, но не и за проверка на документи. Затова избирайте внимателно.
С навлизането на европейските дигитални портфейли за самоличност по eIDAS 2.0 тази заплаха ще намалее или ще се увеличи?
Според мен има два аспекта. Първо, преминаваме от еднократна проверка към непрекъснато удостоверяване на самоличността. EUDI портфейлът е замислен да предоставя най-високо ниво на сигурност и доверие.
Но в мисленето „разполагаме с най-добрата технология“ често пренебрегваме един много стар вектор на атака: дали човекът действително има право да използва тази самоличност? Поради тази причина смятам, че различните форми на социално инженерство ще се превърнат в най-голямата заплаха за портфейла за цифрова самоличност. За съжаление машините все още не са особено добри в разпознаването на подобни атаки.
Заключение
Разговорът с Ловре подчертава нещо, което често липсва в по-широкия дебат. Фокусът върху дийпфейковете е разбираем, защото те са видими, впечатляващи и лесни за обяснение. Но дийпфейковете са само товарът.
Истинският проблем е механизмът за доставяне – нападател, който вече е поел контрол върху камерата, преди защитните системи да започнат да работят. Именно това е частта, която настоящите механизми за защита трудно могат да спрат.
Като КДУУ по регламента eIDAS, Evrotrust работи на ниво на сигурност и правна отговорност, което значително надхвърля стандартното удостоверяване на самоличност. В среда, в която залогът е толкова висок, тази разлика има значение.
Искате да разберете какво означава това за сигурността на процесите по дигитален онбординг във вашата организация? Свържете се с нашите експерти.
